Poetry

Вдъхновяване

Published in New Asocial Poetry 

​

 

Казаха ни да напишем поема за утре.

​

За паста за зъби.

​

За две четки,

​

едната неизползвана от месеци,

​

застинала на място над мивката

​

като от олово,

​

стърчаща като изсъхнал клон.

​

Да е нещо за най- гладния ден от живота ни.

​

За чувството на гадене при мисълта за обяд.

​

Поема за някой друг.

​

История за мрачен есенен ден

​

със спящи листа и зелена тишина

​

в началото на юли.

​

За тревога, за умора,

​

за неочакването

​

нечакането.

​

Казаха да напишем поема за нищото.

​

Готова съм.